Колко мача са ви нужни, за да станете редовен посетител по българските стадиони? Или може би не колко, а какви двубой ви трябват, за да гласувате доверието и присъствието си по футболните трибуни?! Малко, но качествени! Знаем, че количественото натрупване по принцип води до качествени изменения, но когато става дума за футбол, качество и количество вървят по-често ръка за ръка, отколкото разделени. А подобно "приятелство" понякога води със себе си известни рискове...
90 минутки отделено време - и много, и малко, но достатъчни. Достатъчни за един качествен двубой между два равностойни отбора със стойностен футбол. Достатъчни за една пълна хореография на една велика футболна публика. Достатъчни за един истински футболен спектакъл. Но и също така достатъчни за една често срещана по българските терени футболна безпомощност, липса на истински футбол и провокирането на всякакви истъпления сред агитките. На една везна са! И няма мерило! Субективизмът е водещ принцип в определянето на нечия индивидуална или колективна стойност. Откакто свят светува, хората подлагат на съмнения всичко, до което се докосват пряко или косвено, не за друго, а защото са хора. Футболистите също са хора. Кредитът на доверие към тях има възходяща линия на развитие, но като че ли все по-малко се забелязва това?! Все по-малко се усеща себераздаването и все по-често се допускат едни и същи грешки. Повече се коментира, по-малко се играе. А понякога наистина се играе, но не се коментира толкова. Но само понякога...
Къде сме ние?! Шампионска лига... Г-14, УЕФА, Купата на България, но най-вече в родната на Висша футболна лига! Там си пишем и там си режисираме сценариите. И играем... въпросът е как... за кого... докога?! Отговорът е обществена тайна. А футболът - безкрайна магия...